Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2011 12:50 - Книга за пробуждане от Марк Непо
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 6171 Коментари: 0 Гласове:
2



2 януари
ВСИЧКИ ПАДАМЕ

Поведи ни от неистинното към истинното.
Хиндуистка молитва

Беше снежна нощ. Робърт ми разказваше как една пролет преди няколко години решил да боядиса дневната. Рано сутринта станал и отишъл до магазина, за да купи червена боя, бъркалки, валяци и четки, които винаги се втвърдяват, в каквото и да ги накиснеш.
Разбъркал боята навън и тръгнал към вратата с по една кофа във всяка ръка, парцал под мишница и голяма четка, чиято дръжка стискал между зъбите. И сега, толкова време по-късно, Робърт се заливаше от смях, докато го разказваше: „Въртях се няколко минути пред вратата и се мъчех да отворя, без да пусна нищо на земята. Голям инат. И точно когато почти успях, изгубих равновесие, залитнах назад и се озовах на земята, целият оплискан в червена боя”.
Смееше се на себе си, както често правеше, загледан в тихия сняг. А аз си мислех за тази история по целия път към къщи. Учудващо е колко често всички постъпваме така – ту с покупките от магазина, ту с кофите боя, ту с историите, които сме твърдо решени да споделим. Правим го с любовта, с чувството си за истина, дори с болката. Толкова е просто, но егото ни отказва да остави товара, за да отвори вратата. Отново и отново ни се предоставят възможности да научим това: не можем да се вкопчваме в нещата и в същото време да влезем. Трябва да оставим каквото носим, да отворим вратата и после да вземем само онова, което наистина ще ни е нужно вътре.
Такъв е редът на нещата при нас, хората: събираш, подготвяш, оставяш, влизаш. Но ако не успеем, винаги имаме втори шанс: да се научим да падаме, да ставаме и да се смеем.

- Съсредоточете се върху праг в живота си, който ви е трудно да прекрачите. Може да е в работата, у дома, в някоя връзка; може да е врата към по-голяма хармония.
- Дишайте равномерно. Вгледайте се в себе си и вижте не носите ли твърде много товари, за да успеете да отворите вратата.
- Дишайте бавно и с всяко издишване оставяйте по едно от нещата, които носите със себе си.
- Дишайте свободно и отворете вратата.







9 януари
ЖИВОТ В АКВАРИУМ

Обичай и прави това, което искаш.
Св. Августин Блажени

Любопитно нещо. Робърт напълни ваната и пусна рибките си вътре, за да почисти аквариума. След като изми стените на техните илюзорни дълбини, той отиде да ги прибере обратно.
И тогава с учудване откри, че макар рибките да имаха на разположение цялата вана, те се бяха струпали в малка част с размерите на аквариума си. Нищо не ги ограничаваше, нищо не ги задържаше там. Защо не плуваха свободно? Какво бе сторил животът в аквариума с вродените им инстинкти?
И двамата дълго помнихме този безмълвен, но ярък момент. Малките рибки бяха постоянно пред очите ни. Започнахме да гледаме на света през обектива на „живота в аквариума” и да се питаме дали и ние не правим същото. Дали не се затваряме в себе си? Дали не свиваме своя свят, така че да не съзнаваме пленничеството си?
Животът в аквариума ме накара да се замисля за начина, по който ни възпитават у дома и в училище. Внушават ни, че някои професии са неприемливи, а други - недостижими; учат ни да живеем по определен начин; принуждават ни да мислим, че само практичните неща са възможни; предупреждават ни отново и отново, че животът извън аквариума на собствените ни ценности е рискован и опасен.
Започнах да осъзнавам как от деца ни приучват да се страхуваме от живота извън аквариума. Като баща, Робърт започна да се пита дали подготвя собствените си деца за живот в аквариума или в неудържимия, безграничен свят.
И аз, вече мъж на средна възраст, се питам дали спонтанността, добронамереността и любопитството не са част от естествената ни способност да плуваме. Всеки път, когато се поколебая да направя нещо непланирано или неочаквано, да протегна ръка на някого или да се впусна в непознатото; всеки път, когато се сдържа да изтичам на дъжда или да ти се обадя, за да ти кажа, че те обичам, се питам дали не съм привикнал да плувам само в средата на ваната?

- Седнете на тихо и спокойно място, докато не се почувствате напълно уравновесени.
- Изправете се и започнете бавно да се разхождате в стаята.
- Приближете се до стените и помислете за живота си в аквариума.
- Вдишайте дълбоко и отидете до вратата. Помислете за същността на онова, което наистина е възможно в живота.
- Пристъпете прага на дома си и влезте в деня. Пристъпете прага на деня си и влезте в света.



15 януари
КАКЪВ ВКУС ИМА?

Колкото по-разностранна и всеобхватна е нашата същност,
толкова по-поносими са болките в живота.
Уейн Мюлър

Един възрастен учител в Индия се уморил от постоянните оплаквания на ученика си. И тъй, една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие.
– Какъв вкус има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий сега от езерото.
Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал:
– Какъв вкус има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до сериозния младеж, който толкова много му напомнял на самия него, хванал ръцете му и казал:
– Болката в живота е шепа чиста сол - ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие... Не бъди чаша. Бъди езеро.

- Успокойте се и се фокусирайте върху болката, която изпитвате.
- Не се опитвайте да отстраните болката, а дишайте през нея.
- При всяко вдишване се фокусирайте върху усилията да обгърнете болката.
- С всяко издишване се опитвайте да разширите съзнанието си и да позволите на болката да потъне в дълбините на всичко, което никога няма да познаем.



17 януари
ТРУДНО Е ДА СИ ПРОЗРАЧЕН

Животът е възможен само ако час след час рискуваме себе си.
Уилям Джеймс

Когато поживеем достатъчно, всички достигаме до едно и също прозрение, макар да ни е трудно да го приемем: какъвто и път да изберем да следваме, винаги ще има конфликти за разрешаване. Ако ли пък сме твърдо решени да избягваме всички конфликти с другите, рано или късно ще стигнем до отровен конфликт със самите себе си. И обратното, ако съумеем да се грижим за вътрешната си същност, тя все някога ще се противопостави на онези, които биха предпочели да бъдем нещо друго.
В действителност, ако избереш да бъдеш такъв, какъвто си, трябва да приемеш цената: не би могъл да отговориш на всички очаквания на другите, а това прави външните конфликти неизбежни – трудно е да си прозрачен. Но ако избереш да не бъдеш такъв, какъвто си, също ще трябва да платиш цената: докато угаждаш на всички наоколо, вътре в теб ще умира нещо ценно. Тогава ще трябва да се справяш с вътрешния си конфликт - още по-трудно е да си непрозрачен.
Що се отнася до мен самия, трябваха ми четирийсет и девет години да разбера, че да не бъдеш такъв, какъвто си, е пагубен избор, затова в последните деветнайсет се учих как в действителност да бъда себе си. В ежедневието това означава да си искрен и да устояваш на порива да потискаш собствената си истина. С други думи, да не ограничаваш и потискаш гласа на истинската си същност само защото на другите не им харесва или не желаят да го чуят.
Великите примери за това са се превърнали в легенда: Нелсън Мандела, Махатма Ганди, сър Томас Мор, Роза Паркс. Но не е необходимо да бъдем велики. Достатъчно е да започнем да казваме какво наистина искаме за вечеря или кой филм ни се гледа.

- Съсредоточете се и помислете за някое предстоящо решение, което може да породи конфликт - вътрешен, ако не отстоявате себе си, или конфликт с другите, ако постъпите в съгласие с истинската си същност.
- Дишайте спокойно. Почувствайте колко е трудно да бъдеш прозрачен и още по-трудно – да бъдеш непрозрачен за другите.
- Дишайте бавно и осъзнайте, че вие сте нещо повече от който и да е мимолетен конфликт.
- Дишайте дълбоко и осъзнайте, че истинската ви същност може да устои на конфликтите, които съпътстват живота.



7 май
ОБИКНОВЕНО ИЗКУСТВО

Преди да се заловиш да поправяш това, което виждаш,
провери през какво го гледаш.

Беше прекрасен слънчев ден. Бях карал петстотин километра, за да я видя. Тя беше на деветдесет и четири години и от осем месеца не бе излизала от стаята си. Аз бях първородният й внук и тя много се зарадва да ме види. След като разменихме новини, седнахме на ръба на леглото и тя се оплака какъв мрачен ден е.
Осъзнах, че единственият прозорец не е мит цяла година. Когато й казах, тя се засмя, както само деветдесетгодишните старици могат, и изрече с руския си акцент: „Мръсното око мръсен свят вижда”.
Същото е с ума и сърцето. Азът е единственият ни прозорец в този живот. И често страдаме, убедени, че прекрасният свят навън е сив и мрачен.
Може би смисълът на автентичната връзка е да си помагаме един на друг и да поддържаме умовете и сърцата си чисти. Може би вътре в себе си трябва да усвоим обикновеното изкуство на миене на прозорци, за да може денят да е истински.

- Поседете тихо, докато се почувствате концентрирани.
- С помощта на дъха си почистете наслоенията от ума си.
- Дишайте равномерно и изчистете всичко, което покрива сърцето ви.
- Дишайте дълбоко и изчистете всичко, което замъглява погледа ви.



23 май
ДА БЪДЕШ БУДЕН

Винаги има цел в живота,
но невинаги има живот в целта.

Много лесно е да се увлечем и да започнем да определяме себе си според другите.
Спомням си как един ден, когато бях в четвърти клас, на връщане от училище забелязах Рой - един съученик, когото не харесвах, да върви от другата страна на улицата. До този момент аз се наслаждавах на кратките мигове свобода между училищните занятия и напрежението, което ме очакваше у дома. Но щом видях Рой, неволно ускорих крачка и се опитах да го изпреваря. Той, разбира се, веднага забеляза това и също ускори ход. След минута вече се надбягвахме и аз имах чувството, че ако не стигна пръв до ъгъла, ще се чувствам пълен неудачник.
Достатъчно съм живял, за да знам, че често амбициите ни израстват точно по този начин. Отначало се наслаждаваме на това, което правим. После пътят ни се пресича с този на другите и ние се увличаме в надпревара с тях.
За да победим, често избираме най-близката мярка за цел и смисъл на живота си. Ако не открием такава, се чувстваме изгубени. Но усещането за цел е в дъха ни, в цялото ни същество. Както напомня Каръл Хеджидъс: „Смисълът е онази най-страстна същност, която откриваме, щом се вгледаме дълбоко в себе си”.
Под всички тревоги за кариера, работа и пенсия, действителната цел е да живеем пълноценно, в хармония с истинската си същност, независимо от званията и титлите, които сме заслужили или към които се стремим.
Представете си Буда в неговия миг на просветление. Надали е осъзнавал, че целият е озарен от вътрешна светлина. Напротив. Разказват, че когато станал от мястото си под дървото Бодхи, към него се приближил един монах и удивено попитал: „О, свети, какво си ти? Трябва да си Бог”.
Буда, който се възприемал такъв, какъвто е, отвърнал: „Не, не съм Бог”, и продължил по пътя си.
Монахът обаче настоял: „Тогава сигурно си дева?”. Буда спрял и отново рекъл: „Не, не съм дева”.
„Тогава трябва да си самият Брахма!”
Буда отговорил кратко: „Не”.
„Но какво си тогава? Моля те, кажи ми!”
Без да сдържа радостта си, Буда отвърнал: „Аз съм пробуден”.
Не може ли това да бъде целта ни? С когото и да се сблъскаме, каквото и да ни говорят, просто да бъдем будни?

- Поседете в тишина и медитирайте върху нещата, които ви определят.
- Почувствайте какво правите с дните си и кажете: „Аз съм повече от работата си”.
- Почувствайте къде прекарвате нощите си и кажете: „Аз съм повече от мястото, на което живея”.
- Почувствайте кого обичате и кажете: „Аз съм повече от взаимоотношенията си”.
- Почувствайте всичко, което сте изстрадали, и кажете: „Аз съм повече от миналото си”.
- Почувствайте името си и кажете: „Аз съм повече от името си”.
- Почувствайте как дъхът ви изпълва и напуска сърцето. Без име и минало, кажете: „Аз съм пламъкът на живота в това тяло”.



30 май
НАНИЗ ОТ ДНЕШНИ ДНИ

Кога, ако не сега?

След борбата с рака у мен остана пареща истина, с която живея всеки ден. Понякога не ми дава да заспя, но в повечето време ми носи голяма радост. Никой не ми я каза, нито аз достигнах целенасочено до нея. Тя просто ми се разкри, както счупената кост ни кара да почувстваме силния натиск на въздуха.
Тази истина гласи: Кога, ако не сега?
Няма „утре”, само наниз от днешни дни. Но и аз, като мнозина други, бях научен да мечтая за бъдещето, да препращам важните неща към него. Някой ден ще бъда щастлив. Когато забогатея, ще бъда свободен. Когато намеря подходящия човек, ще открия любовта. Тогава ще обичам, ще бъда щастлив, ще бъда искрен и истински.
Когато се озовах на крачка от смъртта, усещането ми за бъдеще изчезна. И макар че сега очаквам да живея дълго, правя планове и чакам с нетърпение много неща, нямам друг избор, освен да мечтая сега.
Започвам по навик да наливам най-доброто в някакъв въображаем бъдещ момент, но тогава чувам въпроса: Кога, ако не сега? И най-доброто от мен потича обратно към единственото място, което наистина познава - настоящето.
Това ми помогна да разбера по друг начин една история за Исус. Мисля си за младия богат търговец, който се приближил до Исус след проповедта на планината и искрено запленен, го попитал какво трябва да направи, за да се присъедини към него.
Исус разтворил ръце и казал: „Върви след мен. Остави всичко и тръгни с мен“.
Младият търговец заекнал и започнал да изрежда множество причини да не го направи веднага: не можел да остави търговията, трябвало да даде заръки, да събере дрехи, да вземе пари...
Исус отвърнал със същите думи: „Върви след мен“.
Колко често и ние постъпваме така, отхвърляйки любовта, истината, радостта, дори Бог, повтаряйки „да, но”. А единственото, което трябва да направим, е да оставим всичко. И да тръгнем. Сега.

- Дишайте бавно и медитирайте върху нещо скъпо за вас, към което се стремите: щастие, любов, подходящ партньор, да се научите да свирите на инструмент, да проумеете по-задълбочено истината за живота си.
- Дишайте дълбоко и в този момент просто мечтайте за това нещо. Не мислете за усилията да го постигнете.
- Представете си, че някаква част от това, което можете да познаете или постигнете, трябва да се случи днес.
- Вдишайте дълбоко и поемете в днешния ден енергията на всичко, което сте планирали и отложили.
- Позволете на тази енергия да ви изпълва през целия ден.



31 май
ДА ПОГЛЕДНЕШ ПРЕЗ ДРУГИ ОЧИ

Нямам друг избор, освен да погледна през твойте очи.
И вече няма да бъда сам,
и вече няма да бъдеш сам.
Янис Рицос

Има една история за Махатма Ганди, която ни разкрива дълбочината и смелостта на неговото състрадание. Случило се по време на прочутата му гладна стачка. При него дошъл изтерзан баща, чиято дъщеря била убита, и му казал, че ще спре да се бие, ако великият мъж хапне нещо. Ганди знаел, че изцелението е нещо по-дълбоко от прекратяването на насилието само по себе си. Затова отвърнал, че ще се откаже от гладуването, ако човекът прегърне убиеца на дъщеря си.
Казват, че мъжът избухнал в сълзи, но направил каквото Ганди заръчал. Конфликтът бил потушен. Голямо нещо е това за един почернен баща. Но освен огромния кураж, който ни е необходим, за да въплътим тази любов в ежедневието, молбата на Ганди ни разкрива неоспоримата мъдрост, че само когато ранените бъдат изцелени, каквото и да са сторили, и ние като хора ще се изцелим.
Трудно е да проумеем как става това, но загадката на истинската прошка се крие в освобождаването от тефтерите с правди и неправди и възстановяването на чувството в сърцето. И така аз съм принуден да се вгледам в собствения си дребен живот, в малките си всепоглъщащи болки, и да се запитам: Кой съм аз? Защо не мога да простя грешките на другите? Какво ми пречи отново да се доверя?

- Поседете в тишина. Освободете място в чувствата си за друг живот.
- Дишайте бавно. Мислете за човек, когото не разбирате.
- С всяко вдишване го допускайте по-навътре в сърцето си.
- С всяко издишване се опитвайте да погледнете през неговите очи.



4 юни
СИЛАТА ДА СЕ ДЪРЖИМ

В десетте области на Вселената няма ни едно място,
в което Изворът да не присъства.
Хакуин

Сещам се за историята за младежа, мръзнещ на пътя в Аляска, който чакал автостоп за Маями. Толкова му било студено, че едва държал знака в ръка. Накрая спрял един камион и дружелюбният шофьор му предложил: „Не отивам чак в Маями, но мога да те закарам до Форт Лодърдейл”. Младежът разочаровано отказал.
Тази съвременна приказка за нашата култура ни предупреждава за опасностите от стремежа ни към съвършенство. Колко често отказваме на съдбата, оправдавайки се с очаквания за нещо по-добро? Колко често отклоняваме дарове и възможности, защото не са точно това, за което сме мечтали? Колко време губим в търсене на перфектния партньор, перфектната работа, перфектната къща? Колко често се самоизмъчваме с въображаемите си идеали?
Колко често губим представа какво всъщност искаме и настояваме за „всичко или нищо”, при все че пред нас се открива безмерно изобилие и възможности?

- Седнете по възможност навън и съзерцавайте облаците. Потърсете облак, който ви прилича на кон. Независимо дали ще намерите, усетете какво е чувството да търсите нещо конкретно.
- Затворете очи и дишайте равномерно. След като се съсредоточите, отворете очи и погледнете същите облаци. Изберете един, който ви привлича, и вижте каква форма ще откриете в него.
- Независимо от формата, познайте чувството да откриваш онова, което ни очаква скрито.


12 юли
ДА ОБРАЗУВАШ ВЪЛНИ

Готов съм на всичко за теб.
А ти готов ли си да бъдеш себе си?

В класическата приказка на Ханс Кристиан Андерсен „Малката русалка” Ариел разменя прекрасния си глас за крака. Тази привидно невинна притча ни напомня за едно съвременно зло. Не ни ли учат, че движението е свобода: да се движим от един щат в друг, от един брак към друг, от едно приключение към друго? Не дефинираме ли успеха като движение нагоре от едно работно място към друго?
Разбира се, няма нищо лошо в промяната, в разнообразието, в новото, в подобряването на настоящото положение. Уловката е, когато се наложи да се откажем от гласа си, за да се движим свободно; да заглушим уникалното в себе си, за да успеем. Когато отказът от вълните е равносилен на отказ от дълбините, всъщност заменяме досега си с Бога за по-хубава алея пред къщата.
Урокът на Ариел е забележителен и като история за отношенията. На пръв поглед желанието й да има крака е трогателно породено от любовта. Тук обаче се крие друга измамна сделка. Колкото и силно да копнеем да обичаме и да бъдем обичани, не можем да променим същностната си природа и вътрешно да оцелеем.

- Поседете в тишина и помислете за собствената си любовна история.
- Издишайте и си спомнете случай, когато е трябвало да се откажете от част от себе си, за да бъдете обичани.
- Вдишайте и отново се свържете с тази потисната част от съществото си.


21 ноември
ДОКЪДЕТО УСПЕЕМ ДА СТИГНЕМ

Където спрем,
там е върхът.

Изкачвах се по един път в Скалистите планини, решен да стигна до Континенталния вододел, когато внезапно и почти едновременно ме пронизаха две чувства. Аз, който никога не съм имал проблем с височините, почувствах как ме обзема страх, докато шофирах по тесните клисури на близо 4000 метра надморска височина. Изпълни ме и неопровержимата истина, че всичко, което е, е там, където сме.
Спрях и слязох да се разходя из високопланинската тундра над гористия пояс. Осъзнах, че не мога да продължа нататък; че няма нужда да продължавам нататък. Възможно ли бе това пътуване да отразява пътуването ни в живота? Дали страданията ни са също като главозамайващите проломи сред древните скали? Дали просто не се движим, докато можем, а когато приемем човешкото в себе си, върхът сам идва при нас?
Звучеше малко вероятно. Стигнах, докъдето можах, и там, върху голия скалп на Земята, разбрах, че мястото, отвъд което повече не мога да продължа, е моята цел. Това е умората на сърцето, от която никой не може да избяга. Въпреки всичките ни благородни усилия да достигнем до някакъв бленуван апогей – независимо дали мечтаем за богатство или любов, – ние носим върха в себе си. Именно усилията и изтощението - самото пътуване - ни откриват гледката, която е навсякъде. Не стигаме до върха, а се отваряме за него.
Почувствах истината, някак усетих, че това ми стига, и извиках от вълнение. Ние сме голи също като тези скали, обвеяни от вятъра, и независимо от всичките си карти, стигаме до онова, което винаги сме имали, едва след като използваме всичко, което сме запазили. А това носи смирение.
Приемем ли крехкостта на своята човешка същност, ще видим колко упорито крехки са всички живи същества. Как тънко ручейче вода по планинската цепнатина може да укрепи корените; как тънко ручейче любов през каменистите ни сърца може да накара душата ни да разцъфти.

- Вече сме си задавали тези въпроси, но ми се струва, че си заслужава да ги припомним. Дишайте дълбоко и вижте как ще ви докоснат сега.
- Кое е това нещо в живота ви, за което сте най-благодарни?
- Кое е това нещо в живота, което продължава да ви изненадва?



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 1644019
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205