Тъжна съм – като самотна нива,
която никой не оре, не сее
и само дъждовете я поливат,
и само бурени растат по нея.

Тъжна съм – като небе, което
изпраща закъснели снегове
и всичко нацъфтяло из полето,
умира с първите си цветове.

Тъжна съм – като гнездо на птица,
останало без песен в есента;
като сълзата във една зеница,
която е разплакала света.

Тъжна съм...

Поздрави и не бъди тъжна, Ели!

Радвам се на тънкия ти усет към думите.
Благодаря и светли предстоящи празници!