На пазара вече е новата книга на издателство “Алтера” - “Размишления в катраненото буре” на Джак Харт. Авторът е един от най-интересните съвременни ирландски писатели. Има издадени няколко книги, на български - „Птиците - избрани разкази” и „Сънят на пирамидата”. И макар че досега неколкократно е идвал за различни четения, интервюта и представяния у нас, с новата си книга той еднозначно показа привързаност към българските си читатели.

“Размишления в катраненото буре” се издава първо на български език. И нищо чудно, защото, макар авторът да е основател на Съюза на ирландските писатели и Центъра на ирландските писатели, книгата му има толкова провокативен поглед, че дори той не би се опрял на недостатъчно еманципиралата се от императивите на католицизма ирландска общественост.

Всъщност романът представлява изповедта на Томи Лофтъс – бавноразвиващ се младеж от малко градче някъде в Ирландия.

Речта и мисълта му се люшкат между високо философските разсъждения и грубия вулгарен език, понякога гневен, друг път – смирен и изпълнен с тъга. Всичко това, допълнено от хубавия превод на любимия ни Вергил Немчев, прави книгата наистина чудесно словесно откровение.

Историята на Томи Лофтъс започва някъде от края – края на живота му, края на пропастта, края на вярата – за да стигне до катарзиса и новото начало. Метафората с катраненото буре е една от силните опорни точки в наистина бруталнното, алтернативно и адски провокативно теологично тълкуване на християнската догма.

Целият свят е една катранено буре, а Творецът е този, който се оглежда в дъждовната вода, пуска камъни и се смее над разкривеното си лице и над всички нещастия, щастия и случки, които вълните му предизвикват.

Томи Лофтъс обаче, маркиран с белега на различността (която е отхвърлена от християните като белег на недоразвитост и приета за изключителност от доста други религии) успява да прозре през формата и формалността на всички библейски предписания. И зад църковните наредби и фанатичната, ирационална понякога вяра наднича разумът. Това е и големият куриоз на книгата – над предписанието, над алогичността на вярата и несправедливостта на “божиите дела”- може да погледне само този, който е лишен от нормално мислене. Само този, който е на дъното на незнанието може да изплува и да намери логика и обяснение за необяснимото.

Така във вълнуващата история на Томи Лофтъс авторът вплита своите идеи за света, и своя вариант за тълкуване на религията – един от наболелите проблеми в историята на страната му.