Прочетен: 2784 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2009 12:57
Събота сутринта на 9 януари 1993 година, докато Жан-Клод Роман убивал жена си и децата си, аз бях отишъл с моите на събрание в училището на първородния ми син Габриел. Той беше петгодишен, връстник на Антоан Роман.
После отидохме на обяд у моите родители, а Роман отишъл при своите, които убил, след като се нахранили. Съботата и неделята следобед прекарах сам в гарсониерата си, тези дни обикновено бяха посветени на семейството, но привършвах книга, върху която работех от една година насам – биографията на писателя фантаст Филип К. Дик.
Последната глава описваше дните му на кома преди смъртта. Вторник вечерта приключих с книгата, а на сутринта в сряда прочетох първата статия във вестник “Либерасион”, посветена на делото Роман.
Понеделник, малко след четири часа сутринта, телефонният звън събудил Люк Ладмирал. Обаждал се Котен, аптекарят от Превесен.
У семейство Роман избухнал пожар, добре щяло да бъде приятелите да се притекат на помощ, за да спасят от пламъците каквото още можело да бъде спасено.
Когато пристигнал, пожарникарите изнасяли телата. Нямало да забрави докато е жив запечатаните сиви пластмасови чували, в които били напъхали децата, понеже представлявали ужасяваща гледка.
Флоранс просто покрили с някакво палто. Лицето й било непокътнато, макар и почерняло от пушека. Докато с чувство на дълбоко съжаление я галел по косите за последно сбогом, Люк усетил нещо странно.
Опипал главата на младата жена, леко я обърнал, след което извикал един пожарникар и му показал зейналата рана малко над тила. “Сигурно някоя греда е паднала отгоре й – рекъл пожарникарят. –Таванът е срутен наполовина.” Люк се качил в червения камион, в който лежал Жан-Клод, единственият оцелял от семейството.
Пулсът му едва се усещал. По пижама, в безсъзнание, обгорен, но вече студен като мъртвец.
25.05.2011 18:05
26.05.2011 14:19
26.05.2011 19:44
28.05.2011 19:07
01.06.2011 13:02
