За романа "Гражданин" от Тахсин Юджел четете тук!

Въведение
Михаил Бахтин (1) е убеден, че някои форми съществуват винаги - в различни епохи и на различни територии, говори за “обективна памет на жанра” и, като изхожда от това разбиране, търси извора на романите на Достоевски още в сатирите на Менип и беседите на Сократ. Много може да се спори колко е приложим терминът и колко реално е формулираното чрез него явление.

Но аз, основавайки се на субективната си памет, мога да кажа, че книгата, която е пред вас, се нарежда след “Записки из мъртвия дом” на Достоевски, “Vie et Aventures de Salavin” на Дюамел, “Падението” на Камю (2).

Без съмнение, към тях могат да се прибавят още няколко повествования, притежаващи почти същите характеристики. Например, повечето от разказите на Саит Фаик (3), да речем “Ненужният човек”, също “Една точка на картата” или “Кафенето на Ефталикус” и “Главата и бутилката” могат да се споменат сред най-добрите образци в жанра.

Образците веднага подсказват жанровите особеностите. В тях повествованието се поднася във формата на жив разговор от първо лице, насочен към някакво второ лице. В повечето случаи става дума за беседа, т.е. за диалог.

Но на читателя се представя речта само на единия от разговарящите, репликите и реакциите на ответната страна са предадени само косвено, отразени само в речта на другия. Такава форма, обратно на постановката на Бахтин, макар и да не прави “многогласни” повествованията, винаги ги оставя “отворени”.

Авторите на тези истории ни разказват дадено приключение, но междувременно могат да говорят за всичко. И “Записки из мъртвия дом”, и “Падението” са едновременно и произведения, целящи да изобразяват света, човека и времето.

Без да е подражание на прочутите си предшественици, силата и слабите страни на моя непретенциозен “Гражданин” са също в такова едно “отворено” повествование. Горкият, заради тази си особеност той вече повече от 40 години все не може да намери покой, да затвори вратите си и да се уедини в мястото си.

През 1954 година беше кратък разказ от 10 страници, в 1964 година се превърна в по-дълъг и подреден разказ на чужд (френски) език, през 1975 година излезе като повествование, което вече можеше да се нарече и роман.

Сега, през 1996-а пък, с поправените многобройни печатни грешки и с някои допълнения и съкращения, добива последния си (и с голяма вероятност окончателен) вид.

Някои книги оставяме без да ги преработваме, такива, каквито са, тъй като за мерилото си са безупречни или най-малкото постигнали целта си, някои - понеже имат много недостатъци или са вече много далеч от нас, а към някои, знаейки, че никога няма да постигнем съвършенство, се връщаме каквото и да правим, като към бащино огнище.
Тахсин ЮДЖЕЛ

****

1 Руски съветски философ, теоретик на изкуството (1895-1975). - Б .пр.

2 В първия си вид “Гражданин” е издаден две години преди ”Падението”, но това е отделен въпрос. - Б. пр.

3 Саит Фаик Абасъянък (1906-1954) самобитен новатор в турската литература, импресионист. - Б. пр.

За романа "Гражданин" от Тахсин Юджел четете тук!

The forum is a brighter place thkans to your posts. Thanks!

YIo4oI <a href="http://kdpsvgydimoe.com/">kdpsvgydimoe</a>

fUrZAE , [url=http://wliihskztund.com/]wliihskztund[/url], [link=http://waikrrpcgaxq.com/]waikrrpcgaxq[/link], http://mrexqpnfglgt.com/

KFNqnd <a href="http://fvythqufqgaj.com/">fvythqufqgaj</a>

Wb87Or , [url=http://okqqmzfnqwoi.com/]okqqmzfnqwoi[/url], [link=http://amvqjvgbhjjx.com/]amvqjvgbhjjx[/link], http://hzlgsdvfnyfd.com/