Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2011 11:33 - Времена и герои от Недю Недев
Автор: artdnes Категория: Изкуство   
Прочетен: 3977 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Фактографската хроноскопия е бедна да представи комплицираната и напрегната драматичност на момента. Всички извори и свидетелства дават основание да се твърди, че цар Борис взема съдбоносното решение, но това му се удава трудно и той преживява една от най-разкъсващите кулминации на своето царуване. Показателен е фактът, че когато Б. Филов се връща от срещата (4.І.1941 г.) с Адолф Хитлер и идва на доклад при царя (в 8 часа вечерта), те разговарят до 12 часа. След това Борис ІІІ прекъсва диалога, за да съобщи на Царица Йоана какви решения вземат. Царят я уведомява, че се определят към Хитлер. Моли я да не го чака и да си ляга да спи, а той се връща при Б. Филов, за да продължи обсъждането още два часа.
Човек опитен и културен, Н. Мушанов добива впечатления от д-р Георги М. Димитров и оставя следната характеристика: „Действително, д-р Димитров беше един много жив човек, способен човек, но краен. Говореше хубаво. Говорил съм още от по-рано, че е още млад човек, но ще ашладиса и ще тръгне по правия път”. Обстановката търси своите изразители и на сцената излиза най-непримиримият и най-решителният. Бившият премиер се надява младият политик да улегне и да се примири, а на практика става обратното.
Д-р Г. М. Димитров, единствен от тогавашните български лидери, показва качества и характер, нужни за енергични и непреклонни действия срещу хитлеристката агресия. Докато другите изявяват активност чрез словесни акции, маневри и подаване на оставки, той се подготвя да действа и пристъпва към конспирация. Трудно може да се установи доколко всичко това е било по негова инициатива или по настояване на Англия, защото великият Албион в момента се намира в страшна ситуация. След разгрома на Франция възниква опасност от нашествие на Вермахта в Островната империя.
Раздвижването в българското общество е забележимо, но то не се излива в улицата, не довежда до въоръжена съпротива или преврат, както става в Югославия.
Първо, безпартийният режим успява да създаде добра администрация, хомогенност в армията, съда и полицията. Мнозинството от ХХV обикновено Народно събрание подкрепя правителството на Б. Филов. Второ, германската армия идва в България като съюзник и макар в подписания документ във Виена за присъединяването към Тристранния пакт нищо да не се говори за териториални искания, контролираният печат, правителствените оратори и националното радио подхранват надеждата за ревизия на договора, който унищожи националните идеали на България. По този въпрос Англия бе резервирана, макар че в писмото си до цар Борис ІІІ (14.Х.1940 г.) крал Джордж VІ одобрява присъединяването на Южна Добруджа към България и изтъква, че Англия би подкрепила и други решения от този род, ако се направят чрез двустранни преговори и по мирен начин. В същото време нейните балкански съюзници не искат и дума да чуят по тези въпроси. Тази двойственост в политиката на Англия към България (към нейните национални стремежи) дава възможност на прогерманските сили да спекулират, да натрапват своята алтернатива и да настройват хората, което не е трудно, след като тези среди държат властта и средствата за масова информация. В страната е въведена цензура, но и без това настъпващият хитлерофашизъм има много по-изгодни позиции.
Предложението, направено на 25.Х.1940 г. от Съветския съюз, днес се тълкува като опит Сталин да получи бази във Варна и Бургас и чрез надмощие да наложи в България комунистически режим. Споменахме, че то бе отхвърлено не само от правителството на Б. Филов, но и от лидери като Н. Мушанов и д-р Георги М. Димитров. В него обаче има пункт, който може да се премълчава от политици и идеолози, но за хронисти не е позволено да го скриват. В предложението се заявява, че съветското правителство поема гаранции да подкрепи националните права на България към Беломорска и Одринска Тракия (линията Енос–Мидия), санкционирани с договор, подписан през 1913 г. в Лондон.
Ако социалната доктрина, т.е. сталиновият комунистически режим, се осъжда основателно и справедливо, то това не е тъждествено с преговори и гаранции по националните проблеми. Ако те бяха поставени пред англичаните (защото в Лондон бе подписан договорът), макар да би имало малка вероятност за някакви гаранции от тяхна страна, би могло да се стигне до някакви компромиси и да се получи актив при бъдещата конференция за мир. При това голяма част от българския народ не иска да се намесва в световния конфликт на страната на Германия. Неговата политическа интуиция му подсказва, че хитлеристката агресия ще претърпи поражение, а заедно със своята катастрофа отново ще завлече България в пропастта.
Това предчувствие е и причина за колебанията на цар Борис, който се съгласява да се подпише договорът във Виена едва в деня, когато могъщата германска армия преминава Дунав и се насочва на юг. Той, който бе изрекъл крилатото изречение, че не се качва на влак, летящ без спирачки по наклонена плоскост, сам нарушава своята мъдрост и без охота се присъединява към хитлеристката агресия. Истината е, че неговата маневреност и предпазливост спасяват от разрушение и участие в глобалната война, но от гледище на бъдещето България изпуска момента за легитимация пред Великите сили и в хода на световния хаос да изкопчи от тях оптимални териториални изгоди. На практика това не може да стане, защото царският режим поетапно и обходно бе подготвил обществото да приеме германската алтернатива. За самия цар това става принудително, и по-точно – неизбежно от железния ход на събитията, които довеждат до разгрома на Франция. Майсторът на двойната игра, прозрял от опита на Първата световна война какво може да се случи, казва: Alea iacta est! – жребият е хвърлен. Пред министър-председателя Б. Филов заявява, че предпочита да абдикира. Поради комплицираната обстановка трудно може да се прецени доколко всичко това е игра и доколко е искрено. До каква степен обаче преживяването го владее и колко дълбоко и тревожно чувства процесите, проличава от странния факт, че пуска по суперсекретния канал информация до Й. Сталин, че иска да се самоубие. Целта на съобщението е да обясни своето решение и да покаже безизходицата като съдба на малките нации.
Защитниците на прогерманския вариант (подписването на Тристранния пакт) противопоставят аргумента, че България би станала арена на военни действия и като последствие – разрушена и смазана от Вермахта. Опозицията не желае подобно нещо. Българските власти биха могли да действат така, както постъпи правителството на Константин Муравиев на 6.ІХ.1944 г. То излиза с обръщение към армията и нацията да не оказват съпротива на навлизащите в страната части на Червената армия. Всичко това е в сферата на хипотезите, но то говори за многовариантност на решението, а не за автоматична предопределеност. То дава материал за размисъл, тъй като националният ни опит в дипломацията няма особени традиции.
Други политици и общественици не се примиряват и не изоставят антихитлеристкия вариант. Българският пълномощен министър в Лондон Никола Момчилов в знак на протест си подава оставката. Същото прави на 4.ІІ.1941 г. министърът на земеделието Ив. Багрянов. Известни личности изразяват протести и резерви срещу утвърдения от царя закон (21.І.1941 г.) срещу евреите. Сред тях са митрополит Стефан, Елин Пелин, Димо Казасов и много други. Министърът на външните работи Иван Попов се престорва на болен и не пожелава да подпише пакта. Министърът на войната ген. Теодоси Даскалов от името на Генералния щаб заявява, че не вярва в победата на Германия. Кимон Георгиев и Кръстю Пастухов изпращат протестни писма до царя.
На 5.ІІІ.1941 г. Англия, Холандия и Полша скъсват дипломатически отношения с България. Съветска Русия с протестна нота осъжда българското правителство. Работническата партия (комунисти) публикува декларация „Фаталната стъпка”. Атанас Буров осъжда постъпката на Б. Филов. От радио Би Би Си Коста Тодоров и Димитър Мацанкиев предупреждават, че България отива към пропаст.
Видно е, че фронтовете се разграничават и битката пламва. Най-решителен в този момент се показва д-р Георги М. Димитров.



Гласувай:
0



1. анонимен - replica watches oxilm
31.03.2012 14:48
<a href="http://yourreplicawatches.net/brand/Montblanc/">Montblanc Replica Watches - philip stein teslar replica watches</a>
http://yourreplicawatches.net/brand/Ferrari/ - Ferrari Replica Watches - steve mcqueen replica watches canada
<a href="http://yourreplicawatches.net/">replica bape g shock watches</a>
http://yourreplicawatches.net/ - rate replica watches
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: artdnes
Категория: Изкуство
Прочетен: 2211421
Постинги: 742
Коментари: 2626
Гласове: 2205