Би било глупаво да кажа, че си заслужава да гледаш новия филм “Пропукване” само заради участието в една от главните роли на Антъни Хопкинс.
Истината обаче е, че аз заради него отидох и то - с ентусиазъм. Не останах разочарована, защото той си е той. Само че филмът далеч не се опира единствено на неговата игра.
Всъщност, “Пропукване” е забележителен, изключително интелектуален, остроумен и въздействащ. Изобщо – една от премиерите на това лято, която не трябва да проспиваме.
В него играят още младият (и в чудесна актьорска и телесна форма) Райън Гослинг, красивата Розамунд Пайк (спомни си “Развратникът” с Джони Деп) и други познати и непознати лица.
Хопкинс е в превъплъщение, което до голяма степен е подобно на ролята му Ханибал – той е много умен, много мълчалив и много яко се е*ава с властите, инспекторите, полицаите, системата. При това манипулацията отново прикрива жестокост и убийство.
Героят му – Тед Крауфорд – хваща жена си в изневяра и без много да му мисли я гръмва в главата, след което така завърта нещата пред съда, че няма никакви доказателства, които да го вкарат в затвора.
Каузата на справедливостта застига Уили Бийчъм (Гослинг), който е млад прокурор с горещо предложение от частна адвокатска кантора и просто трябва надве-натри да завърши това последно дело и да се отдаде на скъпоплатеното корпоративно право.
Ничии планове не проработват в крайна сметка. Защото, както повелява главната идея на филма - всеки има слабо място. Уили и Тед заформят нещо като битка на титаните в съдебното надлъгване и манипулативното тълкуване на законите.
Залогът е висок – за единия живота и свободата, за другия – вярата в справедливостта, кариерата и честта.
Всъщност, самата битка и надцакване носи голяма част от съспенса във филма. Тя е и изворът на напрежение, но лично за мен изворът на удоволствие и пълна наслада от всеки кадър бяха няколко съвсем други неща.
Първо, филмът е сниман адски добре и на няколко места тотално се изключих от ролята на зрител и се потопих в брилянтната игра на цветовете и операторско майсторство.
Освен това, сценарият на “Пропукване” е наистина впечатляващ. Остроумен и съвършено реалистичен диалог, премерена ирония, невероятно пипнати реплики, които изграждат персонажите като архетипи и в същото време – завършени образи с ясен темперамент и цялостен личностен профил.
“Пропукване” е един от наистина малкото филми, в които всеки важен герой има цялостен образ, обмислено развит и с аргументирани действия, дори да са неочаквани в контекста на цялостния сюжет.
Изцяло пипнат, с чудесна атмосфера и достатъчно напрежение, без да е екшън, “Пропукване” си заслужава. Особено ако не държите на чистия смразяващ трилър, кримката с тонове съспенс и еншънът, който те размазва с действие. Филмът е смесица между трите. При това – остроумна.
