Най-новата премиера на Театър 199 е постановката Коко (Сосо Сhanel).
Пиесата е на сръбската писателка Саня Домазет, режисьор е Възкресия Вихърова, художник – Зарко Узунов, музика – Асен Аврамов, участват Цветана Манева и Ася Иванова. Пиесата има своята първа сценична реализация в България.
За постановката режисьорката Възкресия Вихърова признава: “За какво правя този текст? Винаги е интересно ”да се поровиш в живота на някого”, още повече в живота на жена, още повече в живота на такава жена - Коко Шанел. И тук стигаме до ”жълтата преса”. Може ли един текст за биографията на една жена да стигне по-далеч от ”жълтия цвят”? Сигурно!
В предварителната си работа и по време на целия репетиционен процес ежедневно използвах ресурса на Google, даже не толкова текста на автора колкото Google. Разбираемо, понятно, днес вече го прави всеки…
И така дефинирах и жанра - Интернет естетика с малко лукс /геометрията на арх. Узунов и детайла на Веселин Йорданов, звуковата среда на Асен Аврамов/ и живо актьорско преживяване с ”Чувстващия глас” на Цветана Манева и ”Чувственото тяло” на Ася Иванова.
Две актриси, изграждащи моста между генерации, школи и методи в българското театрално пространство. За повече информация виж: Google, Сосо Сhanel”.
Саня Домазет (р. 1968 г.) е известна сръбска писателка и драматург. Нейната драма “Пълнени тиквички” е представена премиерно в Белград (Югославско драмско позориште) през 1996 година. Заедно с режисьора Слободан Шиян пише сценарий за филм по едноименната драма.
През ноември 2004 година на голямата сцена на Белградско драмско позориште се състои премиерата на пиесата “Крила от олово”, посветена на художничката Милена Павлович – Барили. През 2004 година, на радио фестивала “При Италия”, Сърбия се представя с радиодрамата на Саня Домазет “Нарът”.
Нейният първи роман “Кой плаче” е номиниран за една от най-големите литературни награди на Сърбия, присъждана от известното сръбско списание НИН.
Романът има четири издания, превежда се на френски и полски език, а във Франция са откупени правата за филмирането му. В момента три пиеси на Саня Домазет са включени в репертоара на театри в Сърбия: “Дисхармония” е в репертоара на Голямата сцена на Белградско драмско позориште, “Фрида” - за живота на Фрида Кало/ вече няколко сезона с успех се играе на сцената на ”Мадленианум” в Белград, а “Разцъфтели пъпки”, драма по стихове на известния поет Васко Попа, се изпълнява на румънски език в сръбския град Вършац.
Gabrielle "Coco" Chanel (Габриел “Коко” Шанел) е родена на 19-ти август 1883 г. в Сомюр, Южна Франция. Когато майка й умира, баща й я изпраща в сиропиталище към католически манастир.
Напускайки приюта, младата Габриел решава да се пробва на музикалното поприще. В кабаре „Ротонда” най-често изпълняваната от нея песен е ”Кой видя Коко” /става въпрос за кученце/. Съвсем скоро тя превръща неговото име в свое прозвище за цял живот.
Кариерата й започва като дизайнер на шапки първо в Париж, а по-късно в Довил. Модните й бутици в двата града отварят по едно и също време през 1914-та година.
В края на първата световна война Коко е на върха на модата, облича цял Париж, става част от аристократичните кръгове, сприятелява се с Жан Кокто, Пикасо, Стравински и Дягилев.
Мъжете играят съществена роля в живота на Коко, но тя така и не сключва законен брак, въпреки бурните връзки с много перипетии. Госпожица Шанел умира през 1971 г. в своя апартамент в хотел „Риц”. Тя е на 88 години и е най-великата дизайнерка на всички времена.
Неин патент в модата остават елегантните малки шапки, малката черна рокля и строгият костюм с пола и панталон, наричан днес шанел – гениални за времето си нововъведения, които не слизат от подиума до днес. Остава и парфюмът ”Шанел № 5” - както казва самата Коко: ”Модата отминава, но стилът никога не излиза от мода”.
Коко (Сосо Сhanel) е в 199 на 27 декември 2007, 05, 15 и 25 януари 2008г.
