Повече за книгата чети тук!

* * *

Клоуи спря колата до тротоара и изгаси двигателя. Огледа малката къща през предното стъкло и усети как косъмчетата на тила й настръхват.

Щорите и завесите бяха спуснати и на горния, и на долния етаж. Само слабото сияние от включен телевизор се забелязваше в ъгълчето на прозореца на дневната. Всички останали лампи бяха изгасени.

- Нещо не е наред – каза тя на Хектор. – Всички лампи и телевизорът трябваше да са изгасени до полунощ. Кълна се, че ако Флечър е решил да доведе гаджето си тази вечер, се отказвам от случая. Няма отново да минавам през цялата тази история.

Хектор стоеше изправен на седалката до нея. Той завъртя глава за момент, като чу гласа й, но не прояви никакъв интерес към темата. Стигаше му, че е с нея.

Тя поседя известно време зад волана. Повечето къщи на тихата уличка в този квартал на Северен Сиатъл тънеха в мрак, освен лампите над входните врати и по някоя нощна лампа на горните етажи.

- Точно това е една от причините да прекратя връзката си с Флечър – обясни тя на Хектор. – На него не може да се разчита. Пълна липса на самоконтрол. Обещава нещо, а после не може да го изпълни.

Чантата й беше на пода пред кучето. Клоуи се заплете за момент в дръжките, после бръкна и извади телефона си. Флечър все още беше в списъка на личните й контакти.

- Трябваше да го преместя в списъка с клиентите – каза тя на Хектор.

Набра номера. След четири позвънявания се включи гласова поща. Клоуи не остави съобщение.

- Ако трябва да сме справедливи, възможно е да не прави секс с новата си приятелка – каза тя. – Малко вероятно, но възможно. Може просто да е заспал пред телевизора. Мъжете често го правят.

Хектор я погледна, невъзмутим както винаги. Обикновено Клоуи не се занимаваше с наблюдение. Благодарение на интернет това се налагаше все по-рядко. Ако й възложеха да изясни дали някой, подал иск към застрахователната си компания, наистина е със счупен врат и носи обездвижваща яка, трябваше само да провери профила му в някоя от социалните мрежи или да открие блога му.

Неизменно се оказваше, че „пострадалият” е публикувал голям брой снимки от скорошната си ски ваканция или планински поход и е направил куп коментари колко добре си е прекарал и за какво ще си изхарчи парите, които очаква да получи от застрахователите. А с разводи Клоуи не се занимаваше. Точка. Това беше едно от правилата й.

Почти никога не поемаше случаи като този, с който бе ангажирана в момента. Те винаги водеха до неприятности. Но беше допуснала фаталната грешка да съжали Флечър.

- Признавам, че изпитвам някаква слабост към него – каза тя на Хектор. – Това е, защото за няколко кратки, блестящи мига бях убедена, че той е идеалният мъж. Заради него бях готова да се откажа от обета си за въздържание. Но той не е виновен. Оказа се, че съм сгрешила.

Поседя мълчаливо още няколко минути, загледана в тъмната къща. Някаква невидима енергия премина като полъх по сетивата й.

- Нещо не е наред в тази картинка, Хектор.

Кучето се прозя.

Клоуи отново набра номера на Флечър. Пак никой не отговори. Тя затвори телефона си.

- Край. Това е. Ще се наложи да го събудим – заяви. – Не ми пука, дори и да прави най-страхотния секс в живота си. Пада му се, ако прекъснем блажения му унес.

Взе каишката от таблото и я закачи на яката на Хектор. Слязоха от колата. Клоуи прехвърли миниатюрния фотоапарат и телефона си в джоба на шлифера.

Пъхна чантата си в багажника и улови каишката на кучето. Заедно пресякоха улицата и тръгнаха по алеята към вратата на къщата.

В цепнатината между завесите се виждаха отблясъците от телевизора. По някаква необяснима причина синкавото сияние й се струваше странно. Клоуи отново почувства настръхването на тила си. Инстинктивно отвори сетивата си и се огледа. На стъпалата и по дръжката на вратата имаше няколко пласта психична енергия, но никой от тях не изглеждаше скорошен или опасен. Предимно остатъци от енергията на Флечър.

- Нерви – каза на Хектор. – Май не трябваше да пия втората чаша кафе.

Натисна звънеца и се вслуша в приглушения му звук откъм къщата. Никакъв отговор. Кожата й настръхна. Тя погледна Хектор. Той не изглеждаше особено обезпокоен.

- Е, ти никога не си харесвал Флечър. Дори да беше в смъртна опасност, ти сигурно не би помръднал, освен за да вдигнеш крак да се изпишкаш отгоре му.

Посегна да отвори, макар да очакваше, че е заключено. Вратата наистина бе заключена. Напоследък Флечър беше започнал да полага някакви грижи за сигурността си.

Клоуи отново погледна към Хектор. Той душеше небрежно керамичната саксия до входа. Пред погледа й кучето маркира територията си, но очевидно не особено ентусиазирано. Нищо, свързано с Флечър, не интересуваше Хектор.

- Но сега той ми е клиент – обясни тя. – Не можем просто да го пренебрегнем.

Хектор изглеждаше отегчен.

Тя бръкна в другия джоб на шлифера си и извади инструмента, който братовчед й Ейб й беше подарил за рождения ден. Всеки уважаващ себе си частен детектив трябва да може да отвори заключена врата – беше й обяснил той. – Тази малка играчка може да отключи всяка стандартна брава. Сещай се за мен, когато я използваш.

Замисли се за Ейб. Той имаше талант да се справя с ключалки и всякакви подобни технологии. Впрочем в неговия клон на рода имаше доста криптоталанти, както ги наричаха в "Аркейн". В предишни периоди ги бяха обозначавали с по-директни наименования - като крадци на коли и касоразбивачи. Криптоталантите имаха множество разновидности и особености, но за всички беше характерно едно: те притежаваха свръхестествена способност да преминават през заключени врати, включително в киберпространството. Също както нея, Ейб си изкарваше прехраната, като живееше относително почтено: той проектираше компютърни системи за сигурност.

Клоуи бутна вратата, след като я отключи, наостри сетивата си още повече и погледна към тъмното антре. Сега ясно чуваше звука от телевизора. Отекна бързият, насечен диалог от някакъв стар филм. Флечър не си падаше по стари филми. Това означаваше, че вероятно е заспал на канапето.

- Флечър?

Никакъв отговор.

Отново я побиха тръпки, макар да не виждаше никаква причина за тях. Не само че Хектор си кротуваше, но и вътрешното й зрение не долавяше нищо обезпокоително. По плочките в антрето нямаше следи от опасна енергия.

Хектор погледна към малкото, тънещо в мрак антре. Сега прояви някакъв интерес, но колкото да отбележи новата обстановка. Разбира се, предвид силната му ненавист към Флечър, не би се развълнувал дори ако го откриеха проснат мъртъв или тежко болен на пода в дневната.

Мъртъв или болен. Стомахът й се присви от тревога.

Флечър беше малко над трийсет. Тренираше по три пъти седмично и се хранеше здравословно. Но не беше нечувано млад и здрав мъж да бъде покосен от недиагностицирано сърдечно заболяване или аневризма.

Отново я заля вълна от безпокойство. Тя пристъпи в антрето и потърси опипом ключа на лампата. Щракна го, но слабата крушка освети само антрето и малка част от дневната. Клоуи различи очертанията на крака на пода. Тялото беше скрито от канапето.

- О, боже, Флечър!

Пусна каишката и се втурна напред, като в същото време посегна към телефона в джоба си.

Коленичи до неподвижното тяло на Флечър и потърси пулс. С облекчение установи, че има слаб, но стабилен пулс. На светлината от антрето и тази от телевизора не се виждаха следи от кръв. Клоуи се зачуди дали е получил някакъв пристъп. Набра номера на Спешна помощ.

Хектор издаде странен виещ звук. Клоуи вдигна глава и видя, че стои в подножието на стълбището и се взира напрегнато в мрака на втория етаж.

Чак сега тя огледа стъпалата и парапета. Замръзна при вида на яростните черни и лилави отпечатъци от енергия, които блестяха зловещо в тъмнината.

Хектор изръмжа. Не отместваше поглед от горната площадка.

Операторът от 911 се обади: - Какъв е спешният случай?

- Нахлуване в дома – прошепна Клоуи.

- Въоръжен ли е?

- Не знам. На горния етаж е.

- Веднага излезте от къщата, госпожо.

- Има пострадал. В безсъзнание е.

- Излезте от къщата. Веднага!

***