ВЪВЕДЕНИЕ

Как археолозите по света биха подредили най-вълнуващите и плодотворни глобални археологически открития и събития, които „пренаписват” историята?

Почти всеки подобен списък би включил някои от най-известните открития като гробницата на владетеля Тутанкамон, Мачу Пикчу, Розетския камък, Троя, Помпей и Свитъците от Мъртво море, но също така и по-малко известните находки като Акротири, на егейския остров Тера, китайската гробница на десетте хиляди война, Ниневия и царската асирийска библиотека на Ашурбанипал, както и работата на семейство Лики в Олдувайската клисура и на други места в Голямата африканска рифтова долина. Всички те са превъзходни кандидати за кръга от световни открития на различните континенти между 1750 г. и края на двадесети век.

Част от тези открития са напълно случайни – например Помпей, Розетският камък, свитъците от Мъртво море и дори гробницата на десетте хиляди война. В някои случаи, първоначално любители извършват продължителна работа, но накрая откритията произтичат от дейността на професионалните археологически екипи. Триумфът на други открития бележи върха на тежки години упорити и логически издирвания, както при гробницата на владетеля Тутанкамон, Акротири на Тера, Ниневия, Олдувайската клисура и Мачу Пикчу.

Ако можем да се доверим на дневниците на Хайнрих Шлиман и на по-късните описания, които е доста рисковано, откриването на Троя би могло да попадне във втората категория. Някои от тези открития първоначално са направени в ранния период на археологията, когато търсенето на съкровища е било водещият мотив, но продължават и досега, в течение на векове, да служат за теренен модел и да влияят върху съвременните археологически схващания и методи. Помпей и Троя попадат в тази категория, доколкото продължават да бъдат изучавани и понастоящем.

Други места като гробницата на десетте хиляди война, са открити сравнително скоро и са разкопавани само в последните няколко десетилетия. Понякога политиката и туризмът се превръщат в неприятни спътници на археологическите проучвания, но ако в резултат на това нараства съзнанието за значението на археологическите ресурси и отговорността за опазването им, това може да е за добро, както и основателна причина изследванията на човешката история да бъдат продължени.

Тази книга изследва всяко от избраните десет открития – независимо дали са преднамерено търсени или случайно открити – в контекста на развитието на дисциплината археология от осемнадесети век насам. Всяка глава също така проследява накратко интелектуалните, политически и философски идеи на периода, в който са направени откритията и ги оценява от днешна гледна точка.

Въпреки че археологията от 1750 г. насам се е променила значително, под въпрос е дали изобщо някога трябва да съдим предишните поколения въз основа на днешните ни ценности. Онова, което разбираме и пишем за историята, също се е променило значително благодарение на археологията и разкритите материални култури. Как всяко от тези събития е променило възприемането на историята и бъдещите насоки на изследователската работа е друг важен проблем на тази книга.

Идните поколения археолози може и да не са съгласни по въпроса кои са най-значимите археологически открития от предишните епохи, но е твърде вероятно тези десет открития винаги да бъдат на вниманието както на археолозите, така и на онези, които обичат древната история и четенето на разкази за открития.

Точните описания на момента, в който е направено всяко от тези велики открития, донякъде се разминават. Някои от тях са направени преди век или повече; други не са засвидетелствани, с изключение на многобройните очевидци на събитието, всеки с различни спомени или наблюдения. Други пък са описани в често противоречивите дневници на едно и също лице. И макар да не са видимо измислени, за някои от първостепенните детайли на тези открития можем само да гадаем. Ето защо съм се опитал да споя в едно отделните подробности за откритията, които считам за най-благонадеждни. По тази причина всякакви неточности в реконструкцията на откритията или грешки в детайлите, допуснати в тази книга, са изцяло мои.

Самюъл Джонсън пише, че книгите регистрират всичко, което бихме могли да узнаем за историята. Ала с цялото дължимо уважение, всеки свестен археолог ще предпочете да не се съгласи, тъй като реалните артефакти, които излизат от земята, могат да ни кажат много повече от текстовете. Материалната история е поне толкова важна, колкото писмената и често пъти основополагаща за нея.

По тази причина археологията и нейните открития са така жизненоважни за разбирането на историята. Когато древните текстове не са достатъчни или просто не съществуват, тогава често се случва археологията да пренаписва историята.